НАЧАЛО

ЗА АПЕВАТА

КОНКУРСИ

ИЗДАНИЯ

АВТОРИ

ДАРЕНИЕ

x

       

 

ЗА АПЕВАТА

В 15 тези*
 

   

 

1. Какво е апева? – Поетична форма, при която стихотворението се състои от пет реда и редовете съдържат съответно 1, 2, 3, 4 и 5 срички. Така една апева съдържа общо 15 срички. Това е всичко, което обвързва ръката на твореца (поет, философ, homo ludens), ако иска да обяви стихотворението си за апева. Логичното следствие от основното правило е, че апевата няма заглавие. Това не е необичайно, достатъчно е да споменем популярното хайку и ред подобни кратки поетични форми с вековни традиции. Но не само примерът на подобни форми, а и естетическото ну чувство за мярка и пропорция се бунтува срещу мисълта да сложим някакъв калпак на тази така фина и стройна фигура. Естествено обаче е, че ако от апеви сме компонирали по-голяма творба (поема, цикъл и т. н.) може, даже е нужно да й дадем заглавие.
Обикновено подобните основни правила не се допълват с други детайлни указания (защото се предполага, че здравият разум и добрият вкус си знаят своето), тъй като при апевата може би е по-голямо изкушението, да прибавим и това: не е приемливо разделянето на една дума на два реда. Изключение може да се направи в някои специфични случаи, особено взимайки пред вид особеностите на конкретния език. Така например разделянето на дума, която сама по себе си съдържа разделение (тире, например: най-хубавата), е напълно приемливо.

 

   
         
   

 

2. Къде и кога се роди този поетичен жанр? – Първите четири апеви авторът на тези редове написа през септември 2015 и те твърде скоро се появиха в печат, а именно в един сборник от различни произведения на автора. Малкото томче със заглавие „Сега, някога“ се появи през юни 2016 по случай Празника на книгата в Будапеща. По това време авторът изобщо не мислеше, че раждането на апева ще бъде някакво особено събитие с особено продължение, но скоро се убеди в изключителните качества на новия жанр и дори може да се каже, че се влюби в него. Периодът хайку приключи. Започна периодът апева.
 
 

   
         
   

 

 

3. Сега това ли е най-кратката поетична форма в света? – Да, до време това със сигурност беше така. Можеше да се смята, че това е крайната граница, до която може да бъде намалено количеството на езиково съдържание, така че да ни остане възможност да предадем на читателите артистично едно чувство, една картина, една мисъл. Наистина виждаме, че в нашите модерни времена много модерни артизани са способни да очароват много модерни консуматори на изкуство с най-модерни произведения. Така, малко по модела Казимир Млавич и неговото платно: „Това е един черен квадрат“, някой поет-рекордьор може да пише под (или над). Мисля, че с апевата може да приключи състезанието по размерите.
Но виж ти, ирония на съдбата. Докато така мислех напълно убедено, през 2019 създателят на апевата създаде още една нова поетична форма: с шест срички! Три реда по две срички на ред. Този вид стихове бяха наречени юлиади (в чест на този, който „спонтанно“ е съставил първата юлиада: „Vini/vidi/vici“, великолепният Юлий Цезар).

  

   
         
   

 

 

4. Имаше ли смисъл да се създава тази нова форма? Нима са малко съществуващите? – Ако нещо няма смисъл, то именно този въпрос е такъв. Свойствено е на човека вечно да търси нови форми, ново съдържание, нови пътища. Въпросът е по-скоро какво ни дава новата форма, какви нови възможности създава и какви опасности я съпровождат. Животът сам доказа, че апевата бързо става популярна, където се появи, засега масово в Унгария и България, но вероятно в близко бъдеще и другаде. Вярно е обаче, че историята ни учи да бъдем предпазливи: толкова много добри или полезни творения се превръщат на обратното в ръцете на някои. Но поради появата на апевата нямаме причина за особени опасения. А това е чиста проба снобизъм да се опасяваме, че апевата ще изкуши хора да пишат стихчета без нужната дарба. Между другото, както всички новости, сега и апевата може да ни даде възможност да наблюдаваме всеизвестни човешки слабости: закостенялост, надменност, завист и т.н. Но най-важното е, убедено го твърдя: светът е по-красив и по-богат с апевата. Човек! Вярвай в себе си, вярвай в хубавото и твори!

   

   
         
   

 

 5. Всеки език ли е подходящ за апева? – При появата на апевата този въпрос наистина изглеждаше обоснован. Унгарският език е пословичен със своята гъвкавост, включително по отношение на словореда и при това имаме огромен избор от къси думи с по една или две срички. Но естествено не може да има съмнение, че повечето езици могат да бъдат подходящи за култивиране на този жанр. А сега вече имаме доказателства, че апевата е универсален жанр, податлив вероятно на всякакъв език. До сега съм срещал апеви на унгарски, английски, френски, испански, български, руски и латински. С това още сме далеч от рекорда на Живодар Душков, един от най-ентусиазираните апостоли на българската апева, на когото едно (класическо) стихотворение е преведено на повече от петдесет езика. Важното е, че нямаме основание да смятаме, че апевата ще остане привилегия на няколко избрани езика.

   

   
         
   

 

6. Може ли апевата изобщо да се превежда от един език на друг? – Виждаме, че на най-различни езици се раждат чудесни апеви, но факт е, че досега не сме виждали много примери за превод.. Тези малко преводи обаче – правени от създателя на апевата – все пак показват, че задачата не е невъзможна. Но вероятно ще си остане като най-трудния жанр за превеждане. Все пак трябва да предположим, че най-голямата част от апевите, създадени на даден език, ще формират едно недостижимо за другоземци (другоезичници?) езотерично съкровище на този език.

  

   
         
   

 

 7. Какво е доброто за apeva? – Много от тези, които са писали апева, са ентусиазирани да споделят своите положителни преживявания и чувства. И те не са малко дори сега. Което отново е голяма сила на новия жанр: той лесно приема експериментатора, съблазнява, насърчава, благодарен е.

  

   
         
   

 

 8. Aпевата: игра или изкуство? – Да напишеш една апева е едновременно игра и изкуство. Както танцът, пеенето, музиката, спортът, животът. Чудесна игра за млади и стари, за тези, които търсят по-дълбоко опознаване на езика.

  

   
         
   

 

9. Кога е изкуство апевата? – Тогава, когато само това има значение, което имате да кажете и вдъхновението ви води. Но нека нямаме илюзии: постигането на резултат е също толкова несигурно, както и субективната му преценка.

  

   
         
   

 

 10. А кога е игра? – Винаги може да премине в игра и тогава да вземем нещата сериозно! И да се наслаждаваме! Създаването на всяка апева e в голяма степен игра, един вид шах със сричките. Междувременно се появиха десетки специфични, стандартни:
- първите букви на редовете инициалите на редовете дават смислена дума; супер вариант: и последните букви на редовете да дават смислена дума, евентуално в обратна посока (така двете „скрити“ думи ще се четат в кръг),
- апевата се състои само с думи с една сричка,
- всеки ред е една дума,
- всеки ред е палиндром.
И това далеч не е всичко, което игривият мозък на апевистите ни показа през изминалите години.
Да споменем тук още, че с помощта на готови вече апеви могат да се предлагат игри-главоблъсканици, например една такава задача: от разбърканите срички на една апева да открием оригиналния текст.

  

   
         
   

 

11. Как изглежда апевата? – Особеността на апевата предлага по естествен начин подравняването на текста на средата. Лесно е обаче да си представим две други решения, подравняване отляво и по-необичайното отдясно.

Я

пиши

апева!

Всяка дума

жълтица да е!

Я

пиши

апева!

Всяка дума

жълтица да е!

 

Я

пиши

апева!

Всяка дума

жълтица да е!

Я

   пиши

       апева!

   Всяка дума

жълтица да е!

 

Ако в даден случай публикуваме на платформа, която не предлага възможност за форматиране не ни остава друг избор освен подравняването наляво. Ако обаче имаме възможност за избор, заслужава си да обмислим добре решението, защото визуалното оформление може много да добави към характера и динамиката на конкретната апева.

  

   
         
   

 

12. Какво бъдеще можем да предречем на апевата? – Няколко години успех на една нова литературна форма не е гаранция за многовековно съществуване. Аз все пак искам да вярвам, че докато съществува поезия, ще се намират и творци, и почитатели на апевата. Апевата е едно зрънце диамант, в него блести с цяла сила светлината на красотата, на философията, на човешките чувства. И не само ще блести като диаманта, а и ще напомня за трайността му.

  

   
         
   

 

13. Апева и щастие? Интересен въпрос е двусмислието на тази хубава българска дума: щастие. Едното й значение е това чувство, което дава най-голяма радост, а другият й смисъл: късмет. Важна, много важна е тази дума и колко странно, че си нямаме за нея истинска стара българска (или славянска или тракийска) дума. А късметът е наистина важно нещо в живота и колко мистерии пазят тайната й. И това е интересно, че числата, скрити в апевата ни водят към един от най-големите математици и мистици на всички времена: Питагор. Който между впрочем е бил голям почитател на орфизма. Но да се върнем на въпроса: да, написването на една апева е щастие. И в двата смисъла на думата- късмет и щастлива радост. Поне няколко хиляди дора ни дава.

  

   
         
   

 

14. Какво друго може да се случи по-нататък? – От една страна виждаме най-различни опити за нови решения, тръгващи от „класическата“ апева. Тези опити могат да се разделят на две групи. В първия случай са опитите да се промени основното правило.. Популярни станаха „обърнатите“ и двата вида „огледални“ апеви. Родиха се апеви с повече редове, обичайно с един шести ред, но имаме пример на апева с 12 реда. Другото направление е използването на апевата за създаване на по-голямо поетично произведение (цикъл, поема и т. н.). От друга страна са очакванията, свързани с разпространението на апевата по света. Вече е обявен конкурс за апева на английски, скоро може би ще се появи и френски конкурс. Умиротворяването и облагородяването на света е в процес.

  

   
         
   

 

 15. 5, 15 – имат ли значение числата? – Не може да не споменем отново Питагор, който изповядваше, че числата управляват света и че всяко число има значение, роля, функция, както всеки атом. 1 – началото, знанието, целта, човекът, първият, който е. 2 – промяна, раждане, жена, първата, която е различна. 3 – единство, сила, семейство, първото от които е добавяне. 4 – ред, закон, качество, първият от които е умножение. 5 – пълнота, мистерия, бъдеще, първото, което е завръщане в света на прости числа... Дали сме изградени от атоми или числа, все още не е уточнено, макар че не са малко индикациите, че Питагор печели в този доста какофоничен дебат, траещ хилядолетия. Новата ми книга със скромното заглавие „Светът“ преобръща света. Но това вече е друга тема.

  

   
         
   

 

* Текстът използва Послеслова на първата антология на унгарската апева, но със съществени промени.
  

   
         

 

 

 

 

© VVMA, 2024